Тя е тази, на която всички разчитат.
Тя е тази, която никога не се оплаква.
Тя е тази, която „държи всичко под контрол“.
Тя е тази, която изслушва всички, но не знае как да говори за себе си.
И въпреки възхищението, признанията и постиженията… вътре в нея има едно тъжно, уморено, самотно момиче, което отдавна се е отказало да бъде чуто.
Откъде започва всичко?
Много от тези жени израстват в домове, където майката е била или прекалено изискваща, или емоционално недостъпна.
Любовта е била давана с условие:
„Ще те обичам, ако си добра.“
„Ще те приемам, ако си силна.“
„Плачът е слабост.“
„Трябва да си най-добрата.“
И така… малкото момиче започва да гради броня:
– Да бъде отлична.
– Да се справя с всичко сама.
– Да не създава “проблеми”.
– Да не чувства твърде много.
Какво казват тези жени в терапия?
„Не ми е комфортно да моля за помощ.“
„Като видя някой да не се справя – поемам всичко.“
„Постоянно контролирам. Иначе се паникьосвам.“
„Не знам как да покажа, че ми е трудно.“
И въпреки тази сила, в тялото живее огромна умора. А в сърцето – тиха самота, защото…
Тази сила има своята цена.
Тези жени често привличат емоционално незрели партньори – мъже, които не могат да поемат отговорност, мъже, които очакват тя да бъде и майка, и опора, и всичко.
Тя обича с цялото си същество, но не вярва, че някой би я приел в нейната уязвимост.
В психотерапията започваме завръщането.
Към малкото момиче, което не е било видяно, когато е плакало.
Към онази част от нея, която никога не е получавала утеха.
Към детето, което е решило, че трябва да бъде силно, за да бъде обичано.
И тогава започва ИЗЦЕЛЕНИЕТО:
Когато се учиш да чувстваш, без да бягаш.
Когато позволиш да бъдеш водена и обичана, без да контролираш.
Когато прегърнеш своята женственост – не като слабост, а като сила в мекотата.
Когато кажеш: „Не искам вече да бъда стълб. Искам да бъда жена.“
Ако разпозна себе си…
Знай, че не си сама.
Това е път, по който много жени вървим.
И не си „счупена“ – просто си носила твърде много, твърде дълго.
Изцелението не става за един ден. Но е възможно. С търпение. С присъствие. С работа със себе си.
Ако усещаш, че си готова да се освободиш от тази броня…
Ако жадуваш да се свържеш с онази нежна част от себе си…
Ако искаш да започнеш да живееш, а не просто да оцеляваш –
Свържи се с мен. Работата с Душата, с Тялото и с Емоциите е възможна. И не – не си прекалено късно. Не си прекалено „силна“. Не си сама.
Ти не си само жената, която всичко може. Ти си и онази, която заслужава да бъде обичана – точно такава, каквато е.
Елена Кларк